Още като дете, Наталия Колица Рангелова развива любов към театралното изкуство. Едва четиринадесет годишна, идва в тогавашния Цариброд редовно да гледа представленията на домашните артисти-самодейци и представленията на гостуващи театрални трупи. Колко силно е била впечатлена, говорят спомените ѝ за пиесите Момина клетва на Любинко Петрович играна преди Втората световна война и от драмата Свекърва на Антон Страшимиров, играна в Цариброд през 1942 година от Софийския областен театър.

Да пишеш за жена, каквато беше Наталия Колица Рангелова е предизвикателство и същевременно огромно удоволствие, особено за мен, която я познавах . Имах това щастие, като журналист, два пъти да я интервюирам. Първият път , по време отбелязването на 110 годишнината на театъра 1998 година и , втория през януари на 2003-та, месец преди кончината й, за тогавашното новогодишно телевизионно предаване"Незабравими новогодишни спомени".

НОВОГОДИШНА ПРОГРАМА 31.12.1967Г.

Последното й излизане на сцена, беше тъкмо по време на тържеството, 110 години театър „Христо Ботев”, когато заедно с колегата Петър Митов, преподавател по география в основното училище, пред публиката изиграха откъс от „Зона Замфирова”. Тъкмо огромния аплодисмент на публиката тогава, бе повод да я попитам зад сцената, как се чувства в този момент? Видно развълнувана, даде следния отговор.

 

Както ми сподели, в този момент е била наясно със себе си, че съвсем наскоро и тя ще се качи на сцената. Мечтата ѝ се сбъдва следващата година. Вече съпруга и майка, първата роля играе в пиесата Тежки са ми, мамо, оковите, в постановка на г-н Русков, който по това време бил ръководител на театър „Труд”. С ролята на младо селско момиче, Колица привлича вниманието на хората от театъра. За началото ѝ пише и Слободан Кръстич в книгата „Светлините на Димитровградската сцена”, където посочва, че през 1946 в София, където вече няколко години живеела със семейството си, Колица се среща с Русков. Неговото предложение да стане член в неговата новоформирана театрална трупа не я впечетлява и му отказва поканата. В Цариброд се завръща 1949 година. През следващата 1950 година започва да играе в театъра „Христо Ботев”, където с набрана скорост започва да влиза в образите на главните героини в пиеси от български и сръбски автори. Любовта към театъра е толкова силна, че в цялата тази работа, въвлича и съпруга си Борис и сина си Владимир, а по късно и по-малкия син Блажко, които заедно с нея излизат на сцената 1952 в пиесата Др от Бранислав Нушич. Година по-рано  играе главната роля в Свекърва от Антон Страшимиров в постановка на Истатко Станулов. Девет години по-късно, от както е гледала драмата Свекърва на Колица се сбъдва една огромна мечта.

Колица, съпругът й Борис с внучката Антония

Никога не съм избирала коя роля да играя. Докато колежките ми обичаха на сцената да изглеждат хубаво, аз се захващах с роли на остри жени, жени дърдорани, жени, които обичат да се карат. За такива изпълнения не ми беше нужен никакъв грим. Използвах своята природна дарба да правя такива мимики, че публиката много пъти не ме разпознаваше на сцената”, казваше Колица Рангелова. Затова бива награждавана с най-ценното нещо за един актьор - гръмогласни аплодисменти. Когато става дума за най-добре изиграната роля от нея, Никола Андонов дългогодишен актьор в театъра, без колебание казва, че нейните креации, са наравно били с героините на Бранислав Нушич, Антон Страшимиров, Георги Караславов, Чехов. И въпреки че в самото начало от кариерата си е имала възможност да се развие в София с професионални режисьори, Колица с огромно сърце подава ръка на царибродския театър „Христо Ботев” за което никога не е съжалявала. „Беше огромно удоволствие да играеш с нея . Тя така владееше сцената, че няма как и ти да не дадеш максимума от таланта си. Тя мигновено реагираше” , спомня си с насълзени очи Андонов.

 

НАТАЛИЯ КОЛИЦА РАНГЕЛОВА КАТО МИНИСТЕРША В ПИЕСАТА "ГОСПОЖА МИНИСТЕРША 1982Г.

Притежавала е такъв талант, че без грим е правила въображения на лицето си до неузнаваемост, което самата тя разказва пред Слободан Кърстич в „Светлините на Димитровградската сцена”.

„Съгласявах се да играя ролите на остри, свадливи жени. Това е моят фах. За такива жени и роли нямаше нужда от специален грим.Спомням си представлението Тлъстото кокалче,в което бях толкова изобличена, но не с грим, а със силата  на личната си трансформация, че публиката изобщо не ме позна. Всички си мислеха, че това е дело на гримьора-художника Иван Петров и дори му честитиха за това”.

Пресъздавала е образи на различни героини, но никога на жена любовница. Правен е опит от нея да направят любовница в пиесата Целувка пред огледалото, но уви, не се получило. Пиесите, в които играе са много . Народен представител (Спириница), Роднината от Америка (Нада),На дъното (Настя), Даваме квартира под наем, Тежкият път на Михаил, Кълбо, Внимание, еднопосочна улица, Поп Кира и Поп Спира, Боряна, Госпожа министерша, Зона Замфирова, Ивкова слава...... Макар скромна, когато говореше за таланта си и майсторската ѝ  игра в някои пиеси, винаги изтъкваше кои роли е най-добре пресъздала. През 1964 година, на блестящ начин пресъздава образа на Салче в Кощана. Същата роля ще изпълни и през 1975 година. От своето изпълнение тогава, е доволна.

 

„Много трудности изпитвах в подготовката на тази роля, понеже трябваше с малко думи да пресъздам нещастната майка на циганката Кощана. Всички изтъкват, че направих това успешно и хвалят моята игра в двете постановки на Кощана. Много скъпа ми е ролятана Костанда в драмата Свекърва от Страшимиров, която изпълнявахме и през 1966 година, в постановка на Истатко Станулов.

Имах наистина добри сътрудници, каквито бяха Цветанка Тотева Войинович, Деса Гигова, Слободан Сотиров, Петър Митов. В Свекърва отново имаше роля и синът ми Владимир.Свободно може да се каже, че семейството Рангелови, тъй като и по-малкият ми син Блажко е актьор, бе и си остана привързано към самодейния театър „Христо Ботев”.

Многократно е награждавана за своите блестящи изпълнения. Но най много се радваше на аплодисментите и уважението, което публиката винаги ѝ подаряваше. Сред признанията е и престижната Септемврийска награда на община Димитровград за огромния ѝ принос дала в развитието на културата. От друга страна, стига се до абсурд, тъй като Колица Рангелова никога не била наета на работа. Но това не ѝ пречеше да продължава да играе и живее за театъра. С гордост посочваше колегите си, с които най-често е била на сцената, но и зад нея: Венета Петрова, Ангел Георгиев, Истатко Станулов, Деса Гигова, Мета Петров и с останалите от многобройния ансамбъл по това време на театъра. И затова ще приключим с нейните думи:

 

„Това е най-хубавото, което дава самодейността. Това ви остава до края на живота. А ние бяхме и си останахме самодейци в правия смисъл на думата. Живеехме и работихме като един добре организиран колектив”.

Благодаря ти, че те имахме и, че с огромния си талант, умело ни водеше през светлините на театралното изкуство, което е от огромно значение за обогатяване на културния живот в Димитровград .

Поклон пред светлата ѝ памет.

Пројекат је суфинансиран из буџета Републике Србије, Министарства културе и информисања. Ставови изнети у подржаном медијском пројекту нужно не изражавају ставове органа који је доделио средства