Снежана Илиева -Виденович

31.08.1930г.- 20.09.2015г.

Снежана Илиева -Виденович е родена  през 1930г. в село Азбресница, община Мерошина, в подножието на планина Ястребац (край Ниш), от майка Ратимирка и баща Илия. Произлиза от свещеническо семейство, което от ранни години я възпитава и ѝ вдъхва любов към книгата.

 

Майка Ратимирка, баща Илия, Снежана, дядо по баща Алекса, брат Миомир, баба Босилка и сестра Мария

Основно училище е завършила в родното си село. След преселването на баща ѝ 1941г. в Цариброд, там завършва Прогимназия. Пети и шести клас учи в Царибродската смесена гимназия. Трета и четвърта година продължава да учи в новооткритата Учителска школа, в която дипломира с отличен успех 1949г. Като начална учителка работи в селата: Бребевница, Пъртопопинци, Барие, Долна Невля, Градине, Гоин дол.

     

  снимка: Майка Ратимирка и баща Илия, Ниш

През 1957г. е назначена да преподава български език в Царибродското осмогодишно училище. Следва задочно и завръшва Полувисшия педагогически институт в Ниш 1963г., със специалност преподавател по български език. До края на своя трудов стаж, все до 1984г. работи в Основното училище в Димитровград.

 

снимка:  На път за работа с кон, 1950г.

в клас 1960г.

с колегите и гости на Манастирче, 1961г.

Покрай редовната училищна работа занимава се и с превеждане на учебници от сръбски на български език. Съавтор е при издаването на първото и второ издания на Христоматия по български език за VII клас. През 1998г. издава самостоятелно ново издание на българска христоматия „Словесен светилник” за VII клас. Съавтор е при издаването на сборници за извънкласно четене по български език: „Сноп” за V и „На далечен път” за VI клас.

Снежана Илиева - Виденович отрано проявява особен интерес към литературата, а особено към поезията. В процеса на възпитателно-образователната си работа започва да пише и първите си стихотворения.

Снежана В., 1951г.

 „Пламна в душата ми литературно-творческата искра. Отзовах се там, където животът ме бе предопределил. Всичко това ме свърза още повече с учениците. Училището стана мой втори дом, а ученикът стана мой любим герой.” (”Из моя живот” С.И.В.)

През 1970-та година издава авторска стихосбирка „Със сърце и тебешир”, с 29 стихотворения, между които са и следните:

Първолачета

 
Най-нежните цветя в полето
през пролетните дни –
това са те, това са те.
 
Пуснете ме сред тях
аз вечно да живея
и никога, обещавам,
няма да старея.
 
От нектара им сили нови
аз мога да получа.
За знания готови
- аз от тях обич уча!
 
Най-нежните капки росни
в утрото са те,
те спомените ми са боси.

Последен час

 
Ще дойде ден
за моя последн час –
за мен, деца, а не,
а не за вас.
 
Това ще бъде най-тържественият час
от всичките ми свидни часове
и с болка в гърди тогаз
ще се разхождам
между ваще чинове.
 
И в тоя час,
застанала в класа,
най-хубавия от всички уроци
искам да ви предада.
 
Урокът,
в който изгаря учителска любов,
едно мъничко човешко сърце,
предано на просветен зов.
 
И в тоя единствен час
бих искала само едно:
да ви прегърна палави
и добри и да ви пожелая само добро.

Ученическа чанта

 
Моята чанта слънцето гря,
моята чанта дъждът валя,
моята чанта в кал пада,
моята чанта много страда.
 
Моята чанта е скъсана вече,
с нея детството ми протече,
моята чанта скрива тетрадки
и ученически спомени сладки.
 
Моята чанта изведнъж натежава
щом слаба бележка получавам.
Обещавам: примерно ще уча,
та с моята чанта да сполуча.

С години редовно сътрудничи в издаването на списанията „Другарче” и „Мост”, в които публикува стихотворения, поеми и разкази. На два пъти по повод юбилеи (25 и 30 години на информиране и издателска дейност на българската народност) Съветът на трудовата общност на издателство „Братство” ѝ присъжда Похвална грамота и Почетна диплома.

 

снимка: Снежана В., през 80-те години

 

В образователно-възпитателния процес често провежда открити уроци по български език пред членовете на езиковия актив в училището и инспекции, както и пред редовните студенти от Полувисшия институт в Ниш под ръководството на проф. Марин Младенов. За Снежана Илиева - Виденович, учителската професия, в която прекара 35 години, бе най-възвишената професия. „Тя остави в душата ми трайна и незаличима следа. Вдъхновяваше ме, вдъхновява ме и днес и озарява дните ми, дните в моята есен” (”Из моя живот” С.И.В.) Тя учи учениците да проникват в красотата на художественото литературно изкуство, в красотата на поезията, в тайните на книгата. Възпитаваше, облагородяваше и обогатяваше учениците чрез книгата. Разширяваше техните знания чрез работа в литературните кръжоци и литературни вечери. Талантливите ученици задължаваше да пишат стихотворения за списание „Другарче”. „Обичах децата-ученици и в едно с тях се радвах на техния успех, защото той беше и мой” (”Из моя живот” С.И.В.)

Периодът на просветната дейност на Снежана Илиева - Виденович остана като най-светъл период от нейния живот. (използвани части от  текста „Моята биография” на С.И.В.)       

 

снимкa:   С колегите пенсионери на „Свети Сава” 1999г.                                                                                                                                                                                                                                                                                    

Класна (випуск 1958г. V клас, 1970г.)

Класна (випуск 1966г. VIII kлас, юни 1980г.)

До края на живота си продължава да пише. В подготовка за печат е втората ѝ самостоятелна стихосбирка „Багрите на времето”, със 150 стихотворения - 130 на български и 20 на сръбски език, и ще бъде издадена през 2018г.

За преподавателката Снежана с голямо удоволствие си спомнят много от нас. Освен с хубава бележка учениците награждаваше и с хубави думи и им даваше кураж да продължават напред.

Цветанка Тотева Войинович, която предложи Снежана Виденович да се намери сред жените създавали и променяли историята на Цариброд, между другото каза: „Тя обичаше учениците, децата, влагаше цялата себе си за да ни покаже как се учи, преподаваше ни с голяма любов и емоции и ние я слушахме с голямо удоволствие. Съревновавахме се кой пръв ще прочете свободните съчинения и домашни задачи, вдигахме ръка към нея и тя ни викаше: „Чакайте, чакайте деца, всички ще прочетете! Очите ще ми извадите с ръцете, полека!” Даваше възможност на всички да прочетат, слушаше внимателно и казваше : „Отлично деца, отлично сте написали!” С каква емоция тя четеше например стихотворението „Градушка”! И когато казвахме стихотворенията наизуст, всички ние се опитвахме да ги казваме с емоции както тя го правеше - да спускаме гласа, да повишаваме тона...  Тя тогава казваше: „Хубаво, деца, добре, напред!” Тя беше благороден човек, голям ентусиаст и работник, с големи качества и капацитет, просветен работник, вложил себе си в учебното дело и затова заслужава да се спомене, че тя е оставила светла следа в историята на културата и образованието на Цариброд.”

 

 

Със съпруга си Йеленко Виденович се е омъжила 1950 г. и имат две деца, син Павле (1955) и дъщеря Миряна (1960)

На сватбата със съпруга Йеленко, 28.10.1950г.

С децата Павле и Миряна, 1961г.

С децата на Охридското езеро, 1965г.

Обичала е семейството, веселбата с роднини и приятели, които в къщи понякога е увеселявала, свирейки на акордеон.

У дома с фамилията на съпруга, 1970г.

Като съпруга, майка, баба, нейните най-близки винаги ще я помнят като една тиха, добра, скромна, сърдечна, честна - жена, винаги готова да помогне.

С внуците Йелена и Георги, 1985г.

С внучката Виктория, на 80-тия си рожден ден 2010г.

Със съпруга си 2012г. (Снежана на 82-годишна възраст)

Със семейството на дъщеря си, 1988г.

С внуците Йелена и Георги, 2001г.

На Бъдни вечер със семейството на сина си 2013г.

Пројекат је суфинансиран из буџета Републике Србије, Министарства културе и информисања. Ставови изнети у подржаном медијском пројекту нужно не изражавају ставове органа који је доделио средства