АНИСИЯ ЙОВАНОВ

19.06.1944г. – 28.09.2006г.

Анисия Йованов е родена в Цариброд на 19-ти юни 1944г., от майка Василка (Влаева) Гигова и Ангел Гигов Брезнички. Завършва основно училище и гимназия в родния си град, следва медицина в Ниш, специализация по педиатрия получава в Белград. Работи една година в Димитровград (Цариброд), след това до пенсионирането си работи в Пирот, в диспанзера за деца. Почина през септември 2006г.

Доктор Анисия Йованов, е родена в Цариброд, на 19-ти юни 1944г., като четвърто и най-малкото дете в семейството на Василка (Влаева) Гигова и Ангел Гигов Брезнички. Първото им дете, Мара (1934г.) умира на 6-годишна възраст. Анисия расте с двамата си по-големи братя – Алекса Гигов (1936г.) и Павле Гигов (1940г.). Основно училище и гимназия Анисия Гигова учи в Цариброд (Димитровград).

Анисия А.Г., за спомен след завършения 3-ти клас на гимназията – близо до семейната им къща (25.07.1958г.)

Анисия А.Г., с Искрена Петрова на трудова акция на автопътя мл. бригада „Бранко Кръсманович” при Грамадже до Владичин Хан (1960г.)

Анисия А.Г., със съученичката си Ангелина Ацева, след 5-ти клас гимназия (23.04.1959г.)

След гимназията следва медицина в Ниш, където се дипломира през 1969г. Веднага след дипломирането си заминава в Панчево, където работи като стажант една година, като се настанява при при брат си Павле.

След завършения стаж се завръща в Димитровград (Цариброд) и започва работа в местния Здравен дом. Тук работи една година. По това време вече се познават с бъдещия ѝ съпруг Никифор Йованов, също завършил медицина.

Анисия А.Г. (дясно), с колежки пред медицинския факултет в Ниш (1967г.)

Анисия А.Г., - стажант в Панчево(1970г.)

През 1971г. двамата се женят и минават да работят в Пирот. Анисия започва да специализира педиатрия, а съпругът ѝ Никифор, по същото време, хирургия.

След като на медицинския факултет в белградския университет придобива специалност „педиатрия”, Анисия Йованов продължава да работи в Пирот, в Детския диспансер, до 2006г., когато, след като сериозно заболява, излиза в преждевременна пенсия.

от сватбата на Анисия и Никифор Йованови (1971г.)

Анисия в подготовка за сватбата, със снахите си – Мара (съпруга на Павле) и Миряна (съпруга на Алекса)

Анисия и Никифор на сватба на д-р Александар Лилич (хирург) и Емилия (журналистка)

През всичкото това време и двамата, Анисия и Никифор Йованови, са изключително уважавани, както от пациентите, така и от колегите си.

Анисия и Никифор Йованови имат две дъщери – Олгица, родена на 22.05.1972г. по професия магистър-фармацевт, завършила в Белградския университет, живее и работи в Ниш, има две дъщери – Теодора и Ана, и – Ангелина, родена на 30.06.1975г., завършила медицина в Ниш, лекар специалист по анестезиология, живее и работи в Ниш, има дъщеря Андреа.

Анисия с дъщерите си Ангелина и Олгица в Ниш (19.06.1999г.)

Анисия със съпруга си Никифор и внучката Теодора(2002г.)

Анисия Йованов почина на 28 септември 2006 година.

Сред Царибродчани винаги е била известна с топлото си посрещане и хубави думи за всеки един човек. Не познавам никой, който някога да е казал нещо лошо за нея. Тя уважаваше хората и хората уважаваха нея. Въпреки, че повечето от трудовия си век е прекарала в Пирот, в диспансера за деца, винаги е имала време и начин да помогнe на всички Царибродчани.

 

Анисия Й. , с колеги в Детския диспансер в Пирот

Като колега, лекар, хуманист, най-хубаво я описа д-р Ангел Йосифов, изтъквайки кандидатурата ѝ за този проект.

„Познавах доктор Анисия, достойна жена, скромна, която със всички нейни дела, със всичко което правеше, беше идол за нас, по-младите лекари. Онова, което за нея всички знят е, че тя никога не е върнала нито едно дете, приемаше ги вкъщи и това е нещо което я отделя от много други. Тя беше прототип на един модерен педиатър, детски лекар. Онова което също я отличаваше е, че нейните диагнози се потвърждваха навсякъде. И хората ѝ вярваха, защото топлата дума и отритото отношение към всеки, даваше на хората една сигурност, когато водеха децата си при нея. Доктор Анисия Йованов имаше тази искреност, чувство за друг, което беше ценно за пациентите.

Никога няма да забравя една случка. Тя вече беше болна, и лежеше на две или три възглавници. Аз бях отишъл при тях и доведоха едно болно дете. И тя, въпреки че беше болна, настояваше да го прегледа. Дадоха ѝ слушалките и тя прослуша детето. Даже и когато знаеше, че си отива от този свят, тя не връщаше никой. От майка ми, която беше преподавател тук в училището съм чувал, че е била изключително добър ученик, също така знам че е била отличен студент, но най-важното, което всички го знаят е, че беше един изключителен човек. Тя имаше това едно спокойствие. Доктор Анисия Йованов остави голяма следа в областта на медицината и се надявам, че и на бъдещите поколения млади лекари, ще бъде идол, както беше на нас.”

Анисия и Никифор Йованови с роднината Сава Иванов, за посрещането на Новата 1974 година

Най-хубавите думи, които бях чувала за Анисия Йованов, чух от Марица Влаева, снаха в семейството на вуйчото на Анисия. Тя каза така:

„Анисия беше една кристална, чиста, лъчезарна душа, авторитетна, достоинствена, изключителна жена. Сигурна съм, че с това ще се съгласят всички, които познаваха Анисия Йованов.”

Анисия с по-голямата си дъщеря Олгица (юни 1973г.)

Аз лично имах щастието и честта да познавам Анисия. И не само да я познавам. Виках ѝ „тета Ниса”, но за мен тя беше почти като втора майка. Надявам се, че вие, уважаеми, които ще прочетете тази статия, няма да възразите ако споделя моите чувства и представата ми за тази чудесна жена. Защото тя наистина беше чудесна.

Тъй като с по-голямата ѝ дъщеря Олгица бяхме връстнички, една голяма част от детството си прекарах в техния дом. Помня, че в кухнята винаги миришеше хубаво, а на масата винаги имаше сладки, които тя приготвяше. Когато с Олгица се готвехме за писмени работи и решавахме задачи, тя ни носеше сладки, сок и кафе в детската стая. Анисия винаги имаше време и търпение да ни изслуша за нашите проблеми, с нея споделяхме хубавите и лоши моменти, винаги имаше топла дума за утеха и знаеше да се зарадва, когато ние се радвахме. С нея споделях всичко. На нея можех да кажа всичко. От нея търсех съвети. Просто, тя вдъхваше някакво доверие, което не лесно се намира при всеки. Не веднъж съм водила и моите деца при нея и всички съвети, които ми е давала за мен и за децата ми, прилагам и ден днешен. Струва ми се, че тя, по някакъв вълшебен начин, имаше решение за всеки един проблем. И го правеше с едно такова спокойствие.

Бих могла да продължавам така още дълго, но няма нужда. Сигурна съм, че несъм единствената, която ще ѝ е вечно благодарна за вниманието, което ми отдели, когато имах нужда от това.

Анисия с първата си внучка Теодора 2002

Всички знаем, че на този свят няма нищо идеално и, че никой не е идеален. Но, от всички хора които познавах и познавам, Анисия Йованов беше най-близко до идеалното – като майка, като съпруга, като лекар, като професионалист, като приятел, като човек...

Пројекат је суфинансиран из буџета Републике Србије, Министарства културе и информисања. Ставови изнети у подржаном медијском пројекту нужно не изражавају ставове органа који је доделио средства